Sir 33

1 ^a Който има страхопочитание пред Господа, зло няма да го сполети, дори и в изкушение Той пак ще го избави. 2Мъдрият човек няма да намрази Закона, а който се отнася с лицемерие към него, е като кораб сред буря. 3Разумният човек се доверява на Закона и за него Законът е верен като отговор на Урим.

4 Подготви добре речта си и ще те изслушат, събери мислите си и отговори. 5Мислите на глупавия са като колелото на колата и разсъжденията му – като въртяща се ос. 6Приятел, който на всеки се присмива, е като жребец, който пръхти от радост под всеки ездач.

За неравенството

7 Защо ден от ден се различават, щом всяка дневна светлина през годината идва все от слънцето? 8Те са разграничени от премъдростта на Господа. Той е определил удобното време и празниците. 9Едни от тях е въздигнал и осветил, а другите е оставил като обикновени дни. 10 ^b Всички хора са от земна пръст, от нея е създаден и Адам. 11Господ чрез изобилното Си знание ги разграничи и определи пътищата им. 12 ^c Едни от тях благослови и въздигна, други освети и приближи до Себе Си, а някои прокле и унизи и ги свали от местата им. 13 ^d Както глината в ръцете на грънчаря се променя според неговото решение, така и хората са в ръцете на Онзи, Който ги е сътворил, и Той ще въздаде на всеки от тях това, което е отсъдил.

14 Както против злото стои добро, а против смъртта – живот, така против благочестивия стои грешник. 15 ^e По този начин погледни и на всички дела на Всевишния: те са по две – едното е противоположност на другото.

16 ^f А самият аз последен се посветих с усърдие на мъдростта като онзи, който обира след гроздобер, 17успях с благословията на Господа и напълних лина си като лозарите. 18Разберете, че аз полагах усилия не само заради себе си, а заради всички, които желаят да се поучат. 19Послушайте ме, знатни хора на народа, внимавайте и вие, негови предводители:

За независимостта

20 Докато си жив, не давай нито на син, нито на жена, нито на брат, нито на приятел да властват над тебе. Не давай и имота си на друг, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него. 21Докато има живот у тебе и още дишаш, не се оставяй друг да се разпорежда с тебе. 22Защото по-добре децата от тебе да искат, отколкото ти да гледаш в ръцете на синовете си. 23Във всичките си дела бъди над другите, за да не опетниш достойнството си. 24Едва когато свършат дните на живота ти, в смъртния си час разпредели наследството си. 25 ^g За магарето – трева, тояга и товар, а за роба – хляб, покорство и работа.

Отношението към робите

26 Дай на роба работа и ще имаш покой, оставиш ли го с празни ръце, ще търси свободата. 27Хомот и ремък превиват врата на вола, а за нехайния роб – вериги и мъчения. 28Товари го с работа, за да не бездейства, защото бездейството учи на много злини. 29 ^h Определи му работа, както му подобава, и ако не се покорява, наложи му окови. 30На никого не налагай излишни наказания и не върши нищо, без да си обмислил. 31 ⁱ Ако имаш един единствен роб, отнасяй се към него като към себе си, защото си го придобил с кръв. 32Ако имаш един-единствен роб, постъпвай с него като с брат, защото той ти е необходим като живота, 33ако се отнасяш зле с него и той стане и избяга, по кой път ще го търсиш?